Новинарска статия, публикувана днес в 6:00 ч. сутринта от Levante-EMV, регионален вестник от Валенсианската общност в Източна Испания, подчертава как изменението на климата принуждава публичните власти да засилят безопасността на язовирите срещу все по-честите внезапни наводнения. Статията се фокусира върху испанското Министерство на екологичния преход и неговите усилия за подобряване на устойчивостта на язовирите в речните басейни Хукар и Сегура чрез структурни подобрения, дигитализация и нови технологии, като например цифрови близнаци.
За международната публика Валенсианската общност е средиземноморски регион на източното крайбрежие на Испания, включващ провинциите Валенсия, Аликанте и Кастельон. Това е район, където управлението на водите е особено важно. Дългите периоди на суша могат да бъдат последвани от много интензивни валежи, създавайки внезапни наводнения, които могат да окажат натиск върху реките, язовирите и близките общности.
Според статията много язовири в региона са построени преди десетилетия, когато климатичните условия са били различни от тези, с които се сблъскваме днес. Тъй като екстремните метеорологични явления стават все по-чести, властите преразглеждат капацитета на тези инфраструктури за безопасно освобождаване на вода, устойчивост на изключителни наводнения и реагиране при извънредни ситуации. Един пример е язовир Бениарес, построен през 1958 г. на река Серпис, където последните ремонтни дейности са увеличили капацитета на преливните шлюзове от 1200 на около 1800 кубически метра в секунда.
Статията се отнася и до други язовири, включително Фората, Аренос и Монтеса, където се проучват или прилагат различни мерки за безопасност и адаптация. Във Фората, сериозно засегнат от бурята DANA през 2024 г., планираната интервенция има за цел да предотврати страничното преливане и да подобри капацитета за реагиране на язовира. Тези действия показват, че адаптирането на инфраструктурата към изменението на климата не е само технически въпрос, но и ключов елемент от обществената безопасност и териториалната устойчивост.
Една от най-иновативните мерки, които се споменават, е използването на цифрови близнаци. Цифровият близнак е виртуално копие на физическа система, свързана с реални данни чрез сензори, симулационни модели и платформи за мониторинг. В случай на язовир, той може да помогне на инженерите да наблюдават нивата на водата, структурното поведение, сценариите за валежи и възможните рискове в реално време. Това прави възможно предвиждането на инциденти, тестването на ситуации “ами ако” и вземането на по-добри решения преди възникване на извънредна ситуация.
Този пример е тясно свързан с проекта „Цифров близнак в интелигентното производство“. Въпреки че проектът се фокусира върху интелигентното производство, уменията, които той насърчава, са лесно преносими в други сектори. Независимо дали се прилагат към производствена линия, индустриална машина или язовир, цифровите близнаци помагат за свързването на физическия и дигиталния свят, за да се наблюдава, симулира, прогнозира и подобрява производителността.
За професионалното образование и обучение това е ценна възможност. Бъдещите техници ще трябва да разбират сензори, данни, инструменти за симулация и системи за прогнозна поддръжка. Проекти като „Цифров близнак“ помагат за подготовката на учащите за тази нова реалност, където цифровите технологии поддържат по-безопасни, по-интелигентни и по-устойчиви индустрии и инфраструктури.
